Хората, които ме познават знаят, че аз лесно се паля и то някой път от малки неща, дреболии, но в повечето случаи си заслужава.
Такааам, днеска какво забелязах - т.е. преди малко…тази вечер. Ами накратко - отрепката Method-X, тръгнал да ме критикува и да ми търси сметка за кво ли не…Аууу, каква изява на липса на мозък, направо не мога да повярвам колко долу може да падне човек да прави нещо такова. Явно обаче той е от най-долните хора в тия среди и редовно било то в блога си или в профила си в edno23 показва селската си простотия…
Да, аз имам много недостатъци. Да, може да се каже че имам завишено самочуствие. Да може да се каже, че имам смелостта и куража да казвам това което мисля за хората и да ги критикувам без да ми пука за последствията. Да, някой път прекалявам и съм яко прост.
Да, често смея да критикувам другите в блога си - неведнъж сте били свидетели на такива статии. В някои съм много рязък, в някои изразявам простотията си, в някоя изразявам градивна критика…
Да, не пиша много грамотно - напоследък много хора се изредиха в блога ми, да ми държат сметка за това, все едно едва ли не са ми некви родители или нещо подобно…за тяхна информация искам да кажа че не те ще ми диктуват тон в живота, а аз ще определям как да пиша в блога си. Даже и сега в тоя късен час, 100% имам грешки…Като не ви кефи - МОЛЯ ВИ, настоявам да не влизате в него.
Но за всичко това си има причина! Всеки една дума или мое действие е подплатена с доказателства и си има покритие, за разлика от олигофренията на другарчето method-x.
И така - въпросната ми първа ЛюбоФ - method-X решил че е хванал господ за ташаците и тръгнал да ми държи сметка, че съм се мислил за велик. Ок, няма лошо, обичам критиката, няма лошо. Хубавото е обаче да се дава от хора, които наистина имат какво да кажат и да дадат такава, а не само като некви девствени момиченца да се оплакват пред другарката, че видиш ли съученика му е откраднал близалката му. О горкия той, накърнихме меката му душичка… Method-x не трябва да бъде третиран така, той е нежна душа.
Ок, казваш че не мога да те обидя никак. Добре, аз и нямам това за цел. Нямам за цел да влизам в никакви отношения с теб - не си струва човек да се занимава с жалък човек като теб. Просто не си струваш труда, поради причината, че си жалък.
И така, да се върнем към темата заради която ти така ревеш като малко дете. Да, решил си да критикуваш ама батинка правиш го като….бе май си още в предучилищна възраст, сещаш ли се. Може да пиша кофти в блога си, ама има тука една ключова дума дето изпускаш - това е моя блог. В моя блог мога да правя квото си искам и ти не си типа, който ще ми държи сметка, нито някой друг. Не можеш да ми казваш колко запетайки съм изпуснал и къде съм ги изтървал, ако щеш си ги брой за собствената си статистика ама мен не ме занимавай с дивотиите си. А ако ревеш заради запетайките - ок, ще ги турна да си седнеш на гъъз и да мирясаш. Знаеш ли, правя си труда да седя до посред нощ и да пиша тая статийка въпреки, че знам че ще има отпор само и само, за да си ти го върна - знаеш народа е казал една много мъдра мисъл: “С твоите камъни по твоята глава”. … И въпреки това седа и пиша тонове текст, за да ти угодя. Така де, не се срещат често “умници” като теб дето да се опитват да ми чернят деня с прищевките си.
Не ми пука дали мислиш, че проектите ми не струват - ОК. Твое си мнение. Не ми пука, и че не ме харесваш - твоя си работа, не те карам с пистолет опрян в главата да ме харесваш. Не карам никой да ме харесва и знам , че имам много врагове и много хора, които не ме тачат. Ама не ми и пука. Който не ме харесва, да не ме гледа, да не ме чете. Проблемът не е мой, сещаш ли се. Няма и да рева за тях, нито да съжалявам че не ме харесват - по добре, колкото по-малко, толкова по-малко досадници като теб на главата ми. Ама няма да позволя човечета като теб да говорят неща зад гъръба ми, нито да оставя това безнаказано. Не се мисля за някакъв наказател или неквъ супер велик, ама си има начини, доста по-добри от един хубав бой…
Признавам си - луд съм, не ме слуша главата. Не ми пука нито кой си, нито за какво се мислиш, надявам си да си наясно с това. Хубаво е обаче като говориш/пишеш всички тия неща, да имаш и смелост в малкото си сърчице, което смятам че е в гъзъ ти вече, да дойдеш и да ми ги кажеш в лицето. Искренно се надявам да имаш тази смелост. Защото иначе гооври само колко си пекан пред монитора и в блога си и колко си МЪЖ в реалния живот. за жалост повечето като теб, до сега са оправдали името “компютърен плъх” и така като гледам а и пиша тия проклети редове - ем цял съм БАТКА. Защото всичко това, което изписах, аз го говоря сериозно и имам куража да ти го кажа даже лице в лице.
Така че, занапред МОЛЯ ТЕ изпълни няколко мои искания:
1. НЕ ЧЕТИ блога ми
2. Престани да ме следваш във социални мрежи като facebook, edno23, twitter и прочие. Нито ти си ми приятен, а явно и аз не съм ти. По добре ще е така.
3. Недей говори/пиши глупости за мен, не е полезно за здравето ти.
Изпълниш ли тия 3 точки всички ще са щасливи и няма да се налага да оспамвам мрежата, за да покажа какво бебе си. А и да, няма да ти се налага да търпиш моето присъстиве, нито АЗ твоето.
