Самозабравянето като болест
Автор: Иван Савков | категория: Без категория | Дата: 15-08-2009
5
Никой в тоя живот не се е родил научен - всеки е минал през какви ли не проблеми за да е това което е в момента…
За жалост някои хора забравят от къде са тръгнали и какви са били, просто смятат че вече знаят всичко и минавата в next levl - прекаленото възвеличаване!
Напоследък забелязвам някои проемени в конкретни хора - няма да споменавам кои са те, може да се сетят сами, знам ли - иска се съвсем малко акъл…
Честно да си призная, ме дразнят хора които се мислят за нещо велико и че едва ли не са богове в това с което се занимават. За жалост все повече такива хора се множат - явно ще трябва да се развихря с голямата бухалка и да направя една хубава чистка…
Малко ме ебе кой си, що си, къв си и кво можеш - човек си и сереш от същото място от което и аз! Не си нищо повече от мен, нищо повече от това от което си тръгнал! Защо мислиш че си нещо повече от другите и имаш силата да се правиш на некъв супер велик пред останалите !? С какво право, кой ти е дал тая власт бе момче ?
Много е лошо когато стигнеш тази фаза защото следващата стъпка е деградацията! Предполагам знаеш какво е значението на тая дума - когато отиваш надолу, когато падаш и рушиш всичко това което си създал по пътя си на изграждане. Да паднеш от високото е най-лошо, най-боли и най-трудно се въстановяваш. Дано само не го изпиташ по трудния начин…
Важно е да помним от къде сме тръгнали, за да градим повече, а не да рушим !
Знам, наясно съм че след този си пост някои ще се засегнат и това ще проличи по коментарите ви, но не ме и ебе. Щом се чувствате виновни - има за какво, значи наистина сте такива каквито ви описвам!












