Днес за много хора и предимно пенсии е паметна дата - на тази дата преди 20 години (забележи - на толкова съм и аз) бай Тошо бил свален от власт барабар с далавераджиите покрай него и по думите на дядо ми започнала тъмната ера на Демокрацията. Край на цветущия комунизъм и добре дошла черна демокрация !

Кралят е мъртъв, да живее кралицата и ний в нейното легло !

Моята вездесъща и дълбоко проникновенна особа не е била късметлия, за да живее по това време (пф, и слава богу мене), но пък за сметка на това се е родила с явлението Демокрация, което по късно под натиска на бивши комунисти и пенсионери се изрудява и става това, което виждаме и усещаме в момента…един неспирен преход, който става все по труден. Странно как две неща се препокриват - моя милост е на 20 години и падането на комунизма в БГ също е на 20 години. Само дето аз съм се пръкнал (за някои мои хетъри това е голямо нещастие) на бял свят март месец, а паметната дата за която толкова се пее напоследък е днес - 10 Ноември. Започвам да си мисля, че някак си моето раждане е било като инжекция за властта

Разбира се ний Българите от край време преувеличаваме нещата с идеята, че така ще сме мноого интересни на околните и видиш ли ще ни забележат, ще спечелим нобелова награда за простотията си и т.н. Именно и заради това толкова се говори тези дни за вездесъщата дата 10-ти Ноември. За някои тя е черно петно, което даже и с праха за пране Бонукс незнайно появяващ се на всяка реклама, не може да се изпере, а ние знаем че Бонукс “премахва всичко”. За други е повод да се тръби нагоре и надолу из вестници, списания, телевизии (последните най-вече) за това събитие, сякаш господ е слезнал в България и раздава кебапчета. Еее да ама НЕ! Ний просто надуваме гайдата, вадим ракията и замезваме като разбира се не пропуснем да споменем напивайки се, колко повече ракия е имало едно време и как демокрацията вони, щото е наложила акциз върху домашната. На такива дати, както и още няколко, Българина сяда на масата, пуска народните песни и филми стил “Кит” и се сеща за времената когато е бил малд и е задирял селските “девествени” момичета. След това проронва капка ракия или мастичка, удря една наздравица във висящата на стената картина “Ай си жив и здрав бай Тошо”,  и се сеща какъв патриот е и как младежда не почита чука и сърпа.

Аз лично не виждам защо се отдава толкова внимание на този ден. Да, не съм живял по “онова време” и не знам с какво толкова е било толкова хубаво, но пък чувам доста негативи, които лично на мен не ми харесват. Все пак смятам, че 20 години са си бая време и да се помни толкова време някво си сменяне на режима на управление, е меко казано лигавщина. И днешното време не е кой знае колко по-добре, но по някои показатели определено обира точките, като крадец близалката на малко дете. Всяко време и форма на управление ще си има своите негативи - това е ясно. За жалост светът е така устроен, че пълно щастие няма, освен коато не си в кенефа и разтоварваш след като си стискал сума време с надеждата да не се осереш. Мии да, нашите славни юнаци вече 20 години осират нещата, като мислят че колкото повече човъркат толкова по приятно става, но както всички знаем не става така. Миризмата се засилва, а резултата става все по-неприятен. Все пак надеждата умира последна, а с нея и ние…